Biblia Takatifu, Swahili Bible

Новият завет Новият завет

Християнската Библия е сбор от свещени християнски текстове. Тези различни текстове се наричат ​​от древни времена само „книги“, тъй като думата „библия“ е множествената форма на гръцката дума „biblos“.

Той се отличава от Танах, който е свещеният текст на юдаизма и вероятно е посочен със същото име „Библия“, особено в версиите на еврейската Библия. Книгите му са в първата част на християнската Библия по името на „Стария завет“.

Християнската Библия е разделена на две части, а именно Стария и Новият. Старият Завет съдържа писанията, написани преди Исус Христос, а книгите на Новия Завет са написани след него.

Стар завет

Книгите на Стария Завет по същество са тези от еврейската Библия, макар че християнските деноминации се различават малко по това. Именно по времето на християнството имаше разлика в юдаизма относно книгите, считани за свещени текстове. Проблемът е премахнат от 80 г. сл. Н. Е., Когато еврейските учени в Ябне (Ямния) заеха твърда позиция срещу последователите на Исус.

Дотогава християните вече бяха свикнали с гръцката версия на свещения текст, преведен през II век пр.н.е., известен като Септуагинта и имаха редица книги не на оригиналния иврит или арамейски език, или написани директно на гръцки език ,

Така християнската Библия съдържа 7 книги (две от Макавеите, Джошуа бин Шира, Мъдростта, Тобит, Джудит и Барух, както и части от Естер и Даниил), които не са приети от евреите.

Седемте книги дойдоха да бъдат отхвърлени от Мартин Лутер през 16 век, след това от повечето протестанти, но все по-често се използват от католическата и православната църква в името на Второзаконие.

Новият завет

Има 27 книги от Новия завет. Първите четири са четирите Евангелия, които съдържат житейските истории, действия и думи на Исус.

Други са Деянията на апостолите, Посланията на апостолите, особено апостол Павел, и Откровението на Йоан.